Горска приказка
В една гъста, вечно зелена гора в дълбоката пустош на Аляска живеели Рибчо- малка риба сьомга и Топчо – малко мече гризли. Двамата били големи приятели и непрекъснато си играели в гората и бистрата река.
Топчо макар и силно мече бил мил и послушен, а Рибчо – точно обратното, щур и непослушен. Майка му, старата сьомга, много се притеснявала за него и му говорела:
- Рибчо, чедо, много те моля - бъди мил с другите в гората и реката, не прави пакости! Бъди послушен, защото много се притеснявам да не ти се случи нещо лошо.
Рибчо обаче си правел,че не чува и продължавал с белите. Заради лудориите му, всички в реката и гората му се сърдели и не искали да си играят, камо ли да си говорят с него. Само Точпо му бил верен другар и не го изоставял, но непрекъснато го молел:
- Рибчо, приятелю мой, взимай пример от мен, какво пречи да бъдеш и ти мил и послушен, моля те, заради приятелството ни – поне опитай!
Малкото мече толкова се притеснявало за приятелчето си, че непрекъснато зовяло Горския вълшебник. От майка си, старата Мецана, знаело че той се явява само на добрите и послушни деца, които наистина обичат приятелите си в нужда. Най-сетне, един ден, молбите му били чути и Вълшебникът се явил и му казал:
- За да стане послушен и добър - на Рибчо му трябва Вълшебната перла. За да я получи обаче, той трябва да стори три добри дела от чисто сърце. Направи ли го- аз на мига ще му се явя и ще му я дам.
Топчо много се зарадвал и на веднага отишъл и разказал всичко на Рибчо.
- Добре Топчо, щом лично Вълшебника така ти е казал, ще опитам. Много ми се иска да имам Вълшебата перла. Чувал съм, че тя има магически качества. Още от утре започвам да правя само добро и да бъда послушен и мил с всички! – обещала рибката на своя приятел.
Колкото и Рибчо да се мъчел през следващите дни, все нещо не му се получавало – каквото и добро дело да захванел, все пакост или лудория излизало накрая. Отчаян, той казал на Топчо:
- Топчо, Топчо, уж си истински приятел, а ме излъга. Толкова се старая по цял ден и нищо не се получава.
- Явно не правиш нещата от чисто сърце, не си безкористен в делата си и затова не се получава. – натъжено му отговорило мечето.
Така минавали дните. Един ден обаче, когато Рибчо се прибирал към вкъщи в бистрата река – вместо да подплаши малките рачета, както обикновено обичал да прави, той ги изпратил до дома им, за да не ги е страх самички.
Като продължил по-нататък видял, че Старата щука си била изпуснала очилата и отчаяно ги търсела, защото без тях не можела да вижда. Друг път Рибчо би я подминал, но не и днес. Той бързо се хвърлил да ги търси, скоро ги намерил под едно водорасло и ги върнал на Старата щука.
- Рибчо, много ти благодаря! Вече съм стара и не виждам добре, а без очилата си направо бях загубена. Добре, че ти се появи и ги намери. Направо ме спаси. Много ти благодаря, моя мила малка рибке! - щуката просто нямала думи да изрази благодарността си към нашия герой.
Най-сетне той стигнал до дома си, където го посрещнала майка му.
- Моля те сине, помогни ми, иди и измий съдовете в кухнята, защото днес имах много работа, а сега трябва да приготвя и вечерята.
Вместо да се опита, както обикновено правел, да се измъкне от това неприятно задължение, Рибчо без никакви възражения отишъл и измил всичко.
Дошло време за сън. Преди да заспи, Рибчо се замислил как е минал денят му. Започнал да си спомня, какво е правил и изведнъж осъзнал, че е сторил три добри дела, и то безкористно от чисто сърце.
- Ха, сега само остава да се появи и Вълшебника с Магическата перла! –радостно възкликнал той.
Тъкмо го казал и на ръба на кревата му се появил Вълшебника. Той имал дълга бяла брада и носел мантия направена от горски листа и мидени черупки, а в ръката си държал жезъл, който досущ приличал на дъбов клон, но всъщност бил вълшебен.
- Браво Рибчо, най-сетне успя да се справиш и сам да сториш три добри дела от чисто сърце . Затова ти давам Вълшебната перла. Той разтворил ръката си и в нея заблестяла чудно красива, магическата перла.
-Тя ще разкрие вълшебството си, само ако я споделиш с истински приятел! –допълнил Вълшебника и подал перлата на Рибчо.
Рибчо толкова се зарадвал, че едва дочакал утрото и запъхтян се затичал към своя истински приятел – мечето Топчо и всичко му разказал. Топчо много се зарадвал и го помолил да му покаже Вълшебната перла.
Извадил я Рибчо и когато двамата с Топчо я докоснали заедно, се превърнали в най-добрите, силни и умни деца в гората – това бил подаръкът от Горския вълшебник. От този ден насетне, заедно те правели само добрини и живеели в мир и сговор за пример на цялата гора.
* ПОУКА: Мили деца, правете само добри дела за всички около вас! Споделяйте хубавите неща в живота си с истинските си приятели.