Чудодейната отвара
Здравейте приятели,
Вече познавате нашите герои от приказката за Вълшебната перла: Топчо-малкото мече гризли и неговия приятел Рибчо - рибката сьомга.
Сега ще ви разкажем още една вълшебна, горска история, която се случила неотдавна в същата тази гора и разбира се със същите герои.
Рибчо и Топчо тръгнали на училище. Всеки ден те пресичали заедно гората и отивали на голямата поляна, където всички горски животни се събирали и изучавали тайните на природата, учели се да смятат и пишат, да пеят и рисуват. В горското училище било много забавно и те с удоволствие ходели там. Сред много приятели, игри и интересни занимания неусетно минавали дните.
Всяка сутрин преди училище, мама Мецана приготвяла храна за Топчо и я слагала в раничката му.
Една ден, докато минавали през гората, на път към училището, двамата приятели чули, че някой плаче. Огледали се, потърсили сред дърветата и най-сетне, открили малката сърничка, сгушена до един дънер . Тя лежала и плачела самотна. Щом ги зърнала, сърничката спряла да плаче и им разказала как си е навехнала крака и се загубила в гората. Била гладна, уплашена и премръзнала. Топчо веднага извадил храната от раничката си и я подал на изтощеното сърненце за да си хапне и да събере сили. После й помогнали да стане и я завели у дома.
Слънцето вече греело високо в небето и времето напредвало. Двамата приятели се притеснили, че са закъснели за училище и побързали да стигнат до голямата поляна. Щом пристигнали, разказали всичко на учителката си - старата сова. Тя ги похвалила и не им се скарала за закъснението, а насърчила постъпката им.
Вечерта Топчо се прибрал гладен, но много доволен, че е успял да помогне на сърничката изпаднала в беда.
Минало известно време и една сутрин, както обичайно, двамата приятели пресичали гората, за да стигнат до училище. Те си говорели, смеели се весело и с бодра стъпка вървели по пътечката. Изведнъж се чул силен шум и едно дърво паднало с трясък пред тях. То затиснало крака на Топчо. Щом видял какво се случило, Рибчо веднага се притекъл на помощ и се опитал да измъкне приятеля си падналото дърво. Но напразно! Колкото и да се мъчел, да отмести тежкия дънер, нямал достатъчно сили, за да го помръдне.
- Ех, да беше сега тук горския вълшебник, сигурно щеше да ни помогне, казал си Топчо. Още неизрекъл тези думи и Вълшебникът се появил пред тях. Той подал на двамата приятели едно шишенце с вълшебна отвара и им казал да отпият от нея. Топчо и Рибчо изпили по няколко глътки и мигом почувствали прилив на сили и енергия. После повдигнали тежкото дърво и Топчо се измъкнал жив и здрав от страшната клопка.
Тогава магьосникът им казал:
- Преди време, вие извършихте една много добра постъпка, като помогнахте на сърничката в беда, затова сега аз ви дарявам със сила, за да продължавате да вършите смели и достойни дела. Вземете това шишенце с чудодейна отвара, но го използвайте разумно! Пийте от него само при нужда и помнете, че истинската сила е в постъпките и сърцата ви!
Топчо и Рибчо благодарили сърдечно на горския вълшебник за чудодейния еликсир и продължили по пътя си към любимото училище. В този ден те получили много ценен урок.
Извод: Който прави добро, с добро му се отвръща. Помагайте на приятелите си винаги, когато имат нужда от вас, за да бъдете щастливи!