Лени и Северното сияние
Здравейте малки приятели,
Днес ще ви запознаем с нашия нов герой Лени.
Лени е малко еленче, което живее в далечната приказна страна Исландия. Той има двама братя, а негов баща е цар Лихен, владетелят на високите исландски планини и красиви езера.
Лени е игриво и много любознателно еленче, което мечтае да опознае света и да бъде силно и смело като баща си.
И преди да ви разкажем за това какво преживял Лени неотдавна, ще ви запознаем със страната, в която живее то.
Исландия е най-големият остров в света, роден от вулкани. Това е страната на елфи и тролове, но и на смели викинги.
До Исландия се кръстосват Северния атлантически океан и Северния ледовит океан.
Ocтpовът е пълен c пpиказни вyлкани, ледници и гейзеpи. На него в момента има 20 действащи вулкана.
На територия му могат да се видят красиви водопади, зелени поляни и величествени планини. Toй разполага и с много горещи минерални извори.
Знаете ли, че всяка година на 21 декемвpи, cлънцето в Иcландия изгpява в 11,30 ч. и залязва в 15,30 ч. Така денят продължава само 4 часа. През лятото пък е обратното – през деня слънцето грее повече от 20 часа.
И така, нека сега се върнем отново към нашият герой Лени.
Малкото еленче с нетърпение чакало да дойде зимата, когато в неговата страна може да се види едно от чудесата на нашата природа-Северното сияние. То никога не било виждало това красиво явление, което прилича на приказен танц на разноцветни светлини в небето и много се вълнувало, че най-после ще има възможност да го наблюдава.
Дошла зимата - студ сковал земята, а снегът покрил полята и върхове-те с бялата си пелена. Наближавало времето, когато северното сияние ще може да се наблюдава.
Както всеки ден и този път Лени излязъл да се разходи в планината. По пътя си той срещнал много от приятелите си – дългоухият заек, пъргавата козичка и приказливата кафява норка. Така в игри и сладки приказки времето летяло и Лени не усетил кога се е стъмнило и настъпила нощта.
Малкото еленче тръгнало да се прибира в непрогледния мрак, но по пътя си се спънало в един камък и навехнало едното си краче.
Наоколо нямало никого, всичките му приятели се прибрали по домовете си. Въпреки, че го заболяло и било само, еленчето намерило сили за да продължи към дома, като се подпирало на един клон. След няколко часа, бавно и внимателно, то успяло да се прибере. Разтревожена, майка му го чакала на вратата. Лени бил премръзнал и с навехнат крак и тя побързала да се погрижи за него. Завила го с топло одеяло и превързала ранения му крак.
На другият ден Лени се разболял и бил много тъжен, че вероятно и тази зима няма да може да наблюдава Северното сияние. Гърлото му било зачервено и се чувствал отпаднал.
Тогава баща му, цар Лихен, наредил на своите поданици бързо да отидат в планината и да намерят и откъснат от вълшебната лековита билка Исландски лишей, и да я донесат.
Щом я донесли, Лени хапнал от нея и се почувствал много по-добре. Той бързо оздравял и от настинката му не останала и следа. Оправило се и крачето му.
Наближавал дългоочакваният момент, в който Северното сияние щяло да изгрее над планините. Заедно с баща си, той отишъл на поляната, за да наблюдава приказната игра на цветове и светлини.
Пред очите им се разкрила невероятна гледка: зелени, сини, червени, жълти и оранжеви светлинки танцували пред тях и сменяли формите и цветовете си. Лени гледал захласнато в небето и не можел да се насити на тази удивителна красота. Бил изключително щастлив, че е здрав благодарение на вълшебната билка Исландски лишей и най-после успял да види Северното сияние.