Приказка за Гората
Здравейте мили деца,
Повечето от вас вече познават нашите герои Топчо - малкото мече гризли и неговия приятел Рибчо-рибката сьомга и техните вълшебни горски приключения. Сега ще ви разкажем още една вълнуваща, приказна история, която се случила неотдавна край бистрите води на прохладната река, където живеел Рибчо.
Нашите двама герои завършили училище и с радост се отдали на игри, разходки и срещи с приятели по време на ваканцията. Те познавали всяко кътче от гората, защото всяка сутрин тръгвали по пътеките и разговаряли с приятелите си. Поздравявали славея и често присядали до някое дърво, за да чуят новата му песен. Отбивали се при катеричката, за да се посмеят на нейните забавни истории или помагали на таралежа да очисти бодлите си от насъбралите се листа. Горските обитатели живеели задружно и си помагали един на друг, когато има нужда.
Не така стояли нещата обаче в реката. Макар, че пенливите й прохладни води служели за утоляване на жаждата на всички животни в гората и тя била обект на непрекъснато внимание и радост, нейните обитатели непрекъснато се карали. Те не можели да осъзнаят, че за да бъде живота им спокоен и щастлив, трябва взаимно да си помагат и да бъдат приятели. Ето какво имам предвид: Ракът заставал винаги пред дома на жабките и настоявал, че това е неговото място и никой няма право да го измести, въпреки, че в съседство имало и други удобни места, на които може да се препича под ярките слънчеви лъчи.
Пъстървата не спирала да спори с щуката, коя от двете е по-красива и заслужава да живее охолен и богат живот.
Костенурката пък често се оплаквала от липса на собствено пространство, където да се разхожда с малките си, тъй като бреговете на реката били вечно заети от животни, които да се къпят, препичат на слънце или пият вода. Всеки един от речните обитатели мислел само за себе си и настоявал да води самостоятелен живот.
Един ден, както се разхождали двамата приятели Рибчо и Топчо, небето притъмняло и черни облаци закрили слънцето. Разразила се страшна буря, задухал силен вятър, светкавици раздирали небето и се разбивали с трясък. Завалял проливен дъжд. Животните се скрили, реката притихнала. Няколко дървета с оглушителен трясък се счупили и паднали във водата. След като бурята преминала, животните видели, че огромните дънери са препречили пътя на реката и водата не можела нормално да тече надолу по течението си. Настанал пълен хаос. Животът на речните обитатели бил застрашен. В този момент всички животни от гората и от реката, трябвало да обединят усилията си, за да разрешат проблема и да спасят живота си.
Без да се колебаят, те се събрали около падналите дървета и започнали да се опитват да ги махнат от реката. Дълго се борили и никой и за миг не си помислил да се откаже. Свечерило се, а дърветата все още били там. Те успели да ги помръднат, но не и да ги отстранят от реката. Тогава Рибчо и Топчо се сетили за вълшебника и веднага го повикали на помощ. След минута той бил при тях и с помощта на вълшебния си жезъл, с едно движение премахнал огромните дънери. Всички разбира се били щастливи. Вълшебникът им казал, че веднага се е отзовал на молбата им за помощ, защото видял, че всички влагат сърцето си в това, което правят и са били единни, а това заслужава подкрепа и похвала.
Той ги поздравил и им пожелал винаги да бъдат толкова задружни и заедно да преминават през трудностите, които срещат в живота си.