Папагалът беглец
Здравейте малки приятели!
Сега ще ви разкажем поредната вълнуваща история с любимите ви герои Рибчо и Топчо. Този път в историята е замесен и един пъстроцветен и доста своенравен папагал на име Джак. Нека не губим повече време и да започваме с разказа.
Рибчо и Топчо се разхождали в един летен, слънчев следобед из парка. Изведнъж те забелязали едно момченце, което гледало с тъжни очи в небето. Попитали го защо е тъжно, а то им отговорило, че тъгува за своя папагал Джак, който една сутрин просто отлетял от дома му и изчезнал в небето. Двамата приятели разбрали, че такава силна тъга може да бъде само към много скъп приятел.
Няколко часа назад…Папагалът Джак си лети както обикновено из стаята: от клетката до лампата и от лампата до фикуса и си пее песничката, която преди време сам измислил: “Аз съм пират, най-страшният пират. През океани и морета от страх вий треперете!“
Както си летял и пеел, изведнъж той видял широко отвореният прозорец на стаята и си казал: „Аз съм страшен пират, време е да открия нови земи.“ Излетял през него и се понесъл напред. Имало обаче един проблем. Джак имал страх от височини и не можел да лети много нависоко.
И така приятели, вече разбрахте защо папагалът Джак е изчезнал. Да се върнем при Рибчо и Топчо.
Те много искали да помогнат на момченцето да намери своят приятел и да не тъгува повече за него, затова решили да го потърсят. Срещнали катеричката, която игриво подскачала по клоните на дърветата и я попитали дали не е виждала един пъстър папагал да обикаля наоколо. Катеричката отвърнала, че не е виждала папагал, но ако случайно го срещне, веднага ще им каже. Двамата приятели продължили да търсят и да се оглеждат за Джак. Дълго обикаляли из парка, но не го откривали. По пътя си срещнали сладкопойната чучулига и чернокрилата врана. И тях попитали, но и те отговорили, че не са забелязали наоколо да се разхожда папагал. Започнало да се мръква и те почти изгубили надежда, че ще открият Джак. И както обикновено става, точно преди да загубиш вяра, че нещата ще се случат, те видели в далечината пъстра птица, кацнала на един дънер да си пее песничката за пирата. Нямало никакво съмнение-това бил папагалът Джак. Зарадвали се много, дотичали при него и побързали да го заговорят. Попитали го дали говори езика на животните и какво прави на това високо дърво, при това сам?
Но папагалът Джак бил със самочувствието на голяма птица и наперено им отвърнал:
- Аз съм Джак, страшният пират. Тръгнал съм да завоювам нови земи!
Тогава Рибчо го попитал:
- А можеш ли да летиш толкова дълго, като лястовиците? Всеки знае, че те отлитат всяка есен за далечните топли страни, а напролет отново се връщат.
Топчо на свой ред също попитал:
- Можеш ли да летиш толкова нависоко, като орлите? Всички знаем, че те обитават високите планини и се реят високо, високо в облаците, където никой не може да ги достигне.
Тогава папагалът се замислил, оклюмал се и си признал, че всъщност се страхува от високото.
Рибчо и Топчо започнали да го убеждават да се върне при своя добър приятел и стопанин, тъй като това е най-доброто, което може да направи както за себе си, така и за момчето.
Те посочили сивата котка, която се разхождала наоколо и го предупредили, че да си навън през нощта и то сам, може да бъде много опасно, тъй като щом падне здрач-котката ще го нападне.
Щом чул това, Джак разбрал, че по-хубаво и уютно място от дома, в който е живял досега няма. Той разперил криле и полетял обратно към прозореца, на който тъжното момче стояло и го чакало. Щом влязъл, Джак бил щастлив, че отново е със своят приятел, който го обича и се грижи за него всеки ден.
Той отново летял из стаята по стария, обичаен маршрут - от клетката до лампата и от лампата до фикуса, като си пеел песничката за страшния пират, но вече знаел, че мястото му е там, при най-скъпия приятел. Нямало нужда да търси нови земи и богатства, защото притежавал най-голямото богатство на света-приятелството.